Daniel 6

1 ▼

▼ 6:1 В Синодалната и Цариградската Библия 6:1 е 5:31.

Тогава Дарий Мидийски, който беше на шестдесет и две години, превзе царството.

Даниил в ямата на лъвовете

2 Дарий намери за добре да определи за царството сто и двадесет сатрапа, които да бъдат управители над цялото царство. 3Над тях той постави трима князе, един от които беше Даниил, за да дават сатрапите отчет пред тях и царят да не бъде претоварен. 4Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапи, защото притежаваше превъзходен ум и царят вече замисляше да му подчини цялото царство. 5Тогава князете и сатрапите започнаха да търсят повод за обвинение срещу Даниил във връзка с управлението на царството. Но те не можаха да намерят никакъв повод за обвинение, нито вина, защото той беше напълно надежден и у него не бяха открити никакъв пропуск или престъпление. 6Затова тези хора казаха: „Ние няма да намерим повод за обвинение против Даниил, ако не намерим нещо против него относно закона на неговия Бог.“

7 Тогава тези князе и сатрапи се втурнаха при царя и му казаха: „О, царю Дарий, да живееш вечно! 8Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и управители се съгласиха помежду си да се издадат царски указ и строга забрана: който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, царю, да го хвърлят в ямата с лъвове. 9 ^b И така, царю, обяви тази забрана и подпиши писмен указ, за да бъде той неизменен като мидийски и персийски закон и да не бъде нарушаван.“ 10Цар Дарий подписа забраната и указа.

11 ^c А Даниил, като узна, че е подписан такъв указ, се прибра в своя дом. Прозорците в горната му стая бяха отворени към Йерусалим. Тук той три пъти на ден падаше на колене, молеше се на своя Бог и Го величаеше, както постъпваше и преди това. 12Тогава тези хора се наговориха и завариха Даниил да се моли пред своя Бог и да Го величае. 13Те веднага отидоха и заговориха пред царя за царския указ: „Царю, нали ти подписа указ, че който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, да бъде хвърлен в ямата с лъвовете?“Царят отговори: „Да, това е вярно според неизменния закон на мидийците и персите.“ 14В отговор на това те казаха на царя: „Ето Даниил, който произхожда от пленниците юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито указа, който си подписал, но три пъти на ден отправя своите молитви.“

15 Като чу това, царят много се наскърби и размишляваше как да спаси Даниил. До залез слънце той усилено търсеше начин да го избави. 16 ^d Но онези хора пристъпиха към царя и му казаха: „Нека се знае, царю, че според закона на мидийците и персите никаква забрана или указ, утвърдени от царя, не могат да бъдат нарушени.“

17 Тогава царят заповяда да доведат Даниил и го хвърлиха в ямата с лъвове. При това царят проговори на Даниил: „Дано твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, да те спаси!“ 18След това донесоха голям камък, сложиха го върху отвора на ямата и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да не се промени нищо относно Даниил. 19След това царят се отправи към двореца си, прекара нощта в пост и дори не поръча да му донесат храна, и сънят побягна от него.

20 А на сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при ямата с лъвовете. 21Като приближи до ямата, повика с жален глас Даниил и го запита: „Данииле, служител на Живия Бог! Твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“ 22Тогава Даниил отговори на царя: „О, царю, да живееш вечно! 23 ^e Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете, и те не ми навредиха, защото аз се оказах невинен пред Него. Също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво престъпление.“ 24Царят се зарадва твърде много от това и заповяда да извадят Даниил от ямата. Когато извадиха Даниил от ямата, той беше невредим, защото възлагаше надеждата си на своя Бог. 25Тогава царят заповяда да доведат онези мъже, които бяха наклеветили злостно Даниил, и те бяха хвърлени в ямата с лъвовете заедно с децата и жените им. Преди още да паднат на дъното на ямата, те станаха плячка на лъвовете, които строшиха всичките им кости.

26 След това цар Дарий отправи следното писмено съобщение към всички народи и племена, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие! 27 ^f Аз издавам указ: „Във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Бога на Даниил, защото Той е жив Бог и вечно живеещ и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговата власт е безкрайна. ^g Той избавя и спасява, извършва чудеса и знамения на небето и на земята; Той избави Даниил от силата на лъвовете“.“

28 И така, този Даниил преуспяваше при царуването на Дарий и при царуването на Кир Персийски.